Въпреки че заболяването оптичен невромиелит е било описано за първи път преди 125 години, дълго време се е считало, че е вариант на множествената склероза (MС).
Тъй като клиничната картина при NMOSD и MС може да изглежда почти еднакво, все още се наблюдава висок процент на погрешни диагнози, което води до това, че пациентите с NMOSD се лекуват с терапии за МС, някои от които са неефективни и дори водят до влошаване на състоянието на пациентите с NMOSD.
Познанието за NMOSD е изминала дълъг път
След дълга дискусия, пробивът в разграничаването между NMOSD и МС е бил направен с откриването на аквапорин-4 (AQP4) антитялото.1 AQP4 протеините играят решаваща роля за пренасянето на водата, както и за поддържането на баланса (наречен хомеостаза) в централната нервна система.2 AQP4 антителата се насочват към AQP4 протеина, водейки до възпалително увреждане на специфични клетки в мозъка, наречени астроцити.1
Първоначално се е смятало, че оптичният невромиелит (NMO) се ограничава до възпаление на зрителния нерв (оптичен неврит) и на гръбначния мозък (остър миелит).1 Но тъй като при NMO възникват и други мозъчни синдроми, терминът заболяване от спектъра на NMO (NMOSD) е бил предложен през 2015 г., за да покрие по-широк клиничен спектър – в резултат на това, диагностичните мерки са били изяснени през последните няколко години.1
Еволюцията на диагностиката на NMOSD¹
1894
Случаите на оптичен невромиелит (ОНМ) за първи път са били публикувани от изследователя Йожен Девик – и са станали известни като болестта на Девик5
1999
Първи предложени критерии за диагностика на ОНМ, които са включвали възпаление на зрителния нерв (оптичен неврит) и гръбначния мозък (остър миелит)
2004
Първи доклад за едно автоантитяло (антитяло, създадено от индивида, което е насочено срещу собствените протеини на този индивид), уникално за ОНМ - следващата година целта е била идентифицирана като AQP4 антитялото
2006
Изследователите са включили положителния тест за AQP4 антитела (известен като серопозитивност) в критериите за диагностициране на ОНМ. И оптичният неврит и острият миелит са останали изисквания
2007
Изследователите са въвели термина „NMOSD“, за да обхванат по-широк спектър от състояния, включително мозъчните синдроми
2015
Публикуване на Диагностичните критерии на Международния консенсус за заболявания от спектъра на оптичния невромиелит. В него са предложени две подгрупи на пациенти с NMOSD и допълнителни критерии за диагностика
Двете подгрупи на пациенти с NMOSD, включени в диагностичните критерии от 2015 са:
Тези с AQP4 антитела в кръвта си (или AQP4 антитяло серопозитивен NMOSD)
Тези без AQP4 антитела в кръвта си (или AQP4 антитяло серонегативен NMOSD)
Какво науката все още се опитва да разкрие за NMOSD
Въпреки значителния успех в по-задълбоченото разбиране на NMOSD, изследователите и учените продължават да работят усилено, за да разкрият повече за това сложно състояние.
Голяма част от изследванията са съсредоточени върху по-доброто разбиране на сложното припокриване между NMOSD и другите състояния, за да се гарантира, че своевременно може да бъде поставена възможно най-точната диагноза. Един пример е да се разбере природата на хората, които не експресират AQP4 антитела, но които показват същите клинични характеристики като NMOSD - тези, които са „AQP4 антитела серонегативни“.1
Миелиновият олигодендроцитен гликопротеин (MOG) е протеин, открит в миелиновата обвивка. MOG антитяло е открито при някои хора с AQP4 антитяло серонегативен NMOSD, но не и при тези с AQP4 антитяло серопозитивен NMOSD. В резултат на това е било предположено, че AQP4 антитяло серопозитивният NMOSD и анти-MOG синдромите са отделни състояния.3
Ангажирани за напредък в областта на NMOSD
21-ви век е отбелязал значителен напредък в разбирането ни за NMOSD, с получаване на задълбочени знания и разработване на нови лечения.
Последните одобрения на нови, ефективни възможности за лечение са приветствани от хората, които живеят с NMOSD, което може да окаже съществено въздействие върху тях.4 Ние от Рош сме се ангажирали да изиграем важна роля в този напредък, прилагайки иновативен подход към научните изследвания и разработки.
Ние не спираме да следваме науката, като гарантираме, че правим сега това, от което пациентите ще се нуждаят в бъдеще, за да запазим това, което прави хората такива, каквито са.
M-BG-M-BG-00000536
Материалът е одобрен до 08.2022 г.
РОШ България ЕООД София 1618, ул. „Бяло поле“ №16, тел.:
Референции:
Fujihara, K. Neuromyelitis optica spectrum disorders – still evolving and broadening. Curr. Opin. Neurol. 2019;32(3):385-394.
Yang, X; Ransom, BR and J-F Ma. The role of AQP4 in neuromyelitis optica: More answers, more questions. J. Neuroimmunol. 2016;298:63-70.
De Seze, J. MOG-antibody neuromyelitis optica spectrum disorder: is it a separate disease? Brain. 140;3072-3074.
Selmaj, K and Selmaj I. Novel emerging treatments for NMOSD. Polish Journal of Neurology and Neurosurgery. 2019;53(5):317-326.
Image source: Jarius, Sven & Wildemann, Brigitte. (2013). The history of neuromyelitis optica. Journal of neuroinflammation. 10. 8. 10.1186/1742-2094-10-8.
Въпреки че заболяването оптичен невромиелит е било описано за първи път преди 125 години, дълго време се е считало, че е вариант на множествената склероза (MС).